* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

Мори, Тодоро, кадън Тодоро!
Научила се е кадън Тодора
ич да не иде денем за вода,
но току вечер, вечер па вечер,
вечер, па вечер по месечина,
месечина, по ладовина.
Първи път ошла, нищо не вишла,
втори път ошла и не сретнала,
трейки път ошла, насреща ву са,
насреща ву са три луди-млади,
три луди-млади, три пияници,
три пияници, три непознанци.
Пръвнийо мина, мирно си мина,
вторийо мина и не погледна,
трейкийо мина, мирно не мина,
па на Тодора вели-говори:
- Мори, Тодоро, кадън Тодоро,
напой ме мене низ уста вода,
а другаро ми низ бели ръце!
Тодора, море, вели-говори:
- Не смеем, лудо, че ме измамиш,
че ме измамиш, да ме целиваш!
Лудо ву вели, вели-говори:
- Не чу, Тодоро, тако ми Бога!
Що яхам коня, кон да ми пукне
насред селото, при си селяни!
Що носим пушка, да ме убие
насред селото, при си селяни!
Напоила го кадън Тодора,
напоила го низ уста вода.
Измамил я е, целивал я е.
Що яхал коня, кон му е пукнал;
що носил пушка, убила го е
насред селото, при си селяни!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013