* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

Мари, Тодоро, кадън хубава, ле, кадън хубава.
Научила се кадън Тодора,
да си не иде деньем на вода,
сал току вечер, вечер па вечер,
вечер па вечер, по месечина,
заран па заран, по ладовина.
Еднъж си ойде, нищо не виде,
други път ойде, нищо не сретна,
трети път ойде, насреща ву са,
насреща ву са троица турци.
Еден замина и не продума,
други замина и не погледна,
треки замина, он си говори:
- Мари, Тодоро, кадън хубава,
да ме напоиш из уста вода,
а сейменчето низ бели ръце,
а врана коня низ ново ведро.
Тодора му се милно молеше:
- Не смеем, аго не смеем, таго,
че ме измамиш, да ме изцелуваш.
А турчино се люто кънеше:
- Некю, Тодоро, тако ми Бога -
мене е макя люто проклела
да не целивам каурска мома.
Ако целивам каурска мома,
що яхам коня, кон да ми пукне,
що носим пушка, сама да пуца,
сама да пуца, да ме утепа,
що носим сабля, сама да маа,
сама да маа, да ме сосече.
Измамил я е, целивал я е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013