* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

- Стоянице, море, стопанице!
Що ми те лико повенало?
- Бре, Стояне, бре, стопане,
от твоите неправине,
защо ми ходиш по тугина,
защо ми любиш друга люба.
- Бре, Стоянице, бре, стопанице!
Да се кълнам, не веруваш,
ако любам друга люба;
ке ти се кълнам во мое мушко дете,
ако любам друга люба.
- Не кълни се, Стояне, стопане,
во твое мушко дете;
ни е твое, ни е мое,
мушко е дете Господово.
- Стоянице, море, стопанице!
Що ми те уста подгорела?
- Бре, Стояне, бре, стопанине,
от твоите неправине,
защо ми ходиш по тугина,
защо ми любиш друга люба.
- Стоянице, море, стопанице,
ке ти се кълнам во бърза коня,
ако любам друга люба.
- Бре, Стояне, стопанине!
Не кълни се во бърза коня,
ни е моя, ни е твоя,
бърза коня пцонска рана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013