* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

- Снощи, Златке ле, доидох,
на ваша, Златке, седянка.
Тебе съмичка заварих,
посърнала, повехнала,
като просо презряло,
като ружа прецафтяла.
Що си толкова нажалена,
нажалена, наскърбена?
- Като питаш, първо либе,
като питаш, да ти кажа,
що съм толкова нажалена,
нажалена, наскърбена.
Аз, съм чула и разбрала,
че ти ходиш по седенки,
по седенки, по беленки
и си любиш друго либе,
друго либе освен мене.
Дава ли ти мойте китки,
дума ли ти мойте думи,
играй ли ти като мене?
Добри Златка отговаря:
- Ако любя друго либе,
друго либе, освен тебе,
конче имам - да го нямам,
пушка имам - да я нямам.
Не ме струвай, да се кълна,
да се кълна, да се веря.
Вярвай Бога, първо либе,
че не любя друго либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013