|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък, набеден, че намерил момин накит
Нишнала е бела Ненка от кукята, мари, до бунара,
затрила си бела Ненка, затрила си кован колан,
затрила си кован колан, кован колан, бистър гердан -
кован колан от снагата, бистър гердан от гушата.
Набедила калугера: - Калугере, църн дяволо,
ти ми найде, ти намери, ти намери кован колан,
ти намери кован колан, кован колан, бистър гердан -
кован колан от снагата, бистър гердан от гушата.
Калугер се люто кълне: - Леле, Ненке, бела Ненке,
ако съм ти я намерил, я намерил кован колан,
я намерил кован колан, кован колан, бистър гердан -
кован колан от снагата, бистър гердан от гушата,
да се вия, да се суча като колан, като гердан,
като колан, като гердан окол твойта тънка снага,
окол твойта тънка снага, окол твойта бела гуша!
Враца (СбНУ 22-23/1906-1907, с. 126, № 23 - "Бела Ненка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|