|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък, набеден, че намерил момин накит
Митро, Митро, кадън Митро!
Торнала е кадън Митра, (2)
от сараи на бунари,
студна вода да наточи.
Изгуби си коланчено,
коланчено, герданчено.
Насреща й лудо-младо,
тя на лудо проговаря:
- Изгубих си коланчено,
коланчено, герданчено,
ти го найде, дай си ми го.
- Ако съм го йе найдело,
да се свия и превия
окол твойна бела гушка,
окол твойно тьонко корсче.
Търън, Смолянско; хороводна (Кауфман-Тодоров, НПРК, № 1556 -
"Изгубих си коланчето, дай си ми го").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|