* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Шетнала се, шетнала,
шетнала се, мори, мома Стана
от хамбаро, от хамбаро, от хамба=,
от хамбаро, мори, до бунаро.
Загубила много нещо,
загубила колан, гердан,
загубила златен пръстен.
Насреща й лудо-младо,
я Стана му говореши:
- Ой ле, лудо, лудо-младо,
ти ми найде сърмен колан,
ти го найде, да го дадеш.
Я лудо й говореше:
- Ой ле, Стано, мома Стано,
ако съм го азе нашел,
да се вия край твоето,
край твоето тенко кръстче.
- Ой ле, лудо, лудо-младо,
ти ми найде ален гердан,
ти го найде, да го дадеш.
Я лудо й говореше:
- Ой ле, Стано, мома Стано,
ако съм го азе нашел,
да се вия край твоето,
край твоето бело гърло.
- Ой ле, лудо, лудо-младо,
ти ми найде златен пръстен,
ти го найде, да го дадеш.
Я лудо й говореше:
- Ой ле, Стано, мома Стано,
ако съм го азе нашел,
да се снижа като него.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014