* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Прошетна се тънката Митра
от сараи до бунари,
изгуби си коджа нещо,
коджа нещо - сърмен колан,
повърна се да го тражи,
насреща ю лудо-младо,
я Митра му говореше:
- Бога тебе, лудо-младо,
ти ми найде сърмен колан,
ти го найде, да го дадеш!
Я лудо люто се кълне:
- Ако съм ти нашел сърмен колан,
да се свием като него,
окол твойта равна снага.
Изгуби си мома Митра,
изгуби си златен гердан,
повърна се да го тражи,
насреща ю друго лудо-младо,
я Митра му говореше:
- Ти ми найде златен гердан.
И оно се люто кълне:
- Ако съм ти найдел златен гердан,
да се свием като него
окол твойта бела гушка.
Разплака се мома Митра,
па си ойде при майка си,
па си на майка казуе,
де е изгубила срмен колан
и е изгубила златен гердан,
попитала две момчета,
- А они се, майко, люто кълна:
"Ако съм ти колан найдел,
да се свием като него
окол твойта равна снага."
Второ момче и оно се кълне:
"Ако съм ти гердан нашел,
да се свием като него
окол твойта бела гуша."
Майка се високо засмеяла:
- Не ме лъжи, дека си ги изгубила.
Тия що се кълна гердан и колан -
они са ги вземали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014