* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Иван ми чешма градеше,
около нея - градина.
В градината сееше
всякакво цвете шарено.
Лю кой ми вода налее
и цвете да си набере.
Убава Неда теничка
стовна си вода наляла,
цвете си не е набрала.
Иван си вели-ромони:
- Хубава, Недо, теничка,
стовна си вода наляла,
цвете не си си набрала?
- Иване, море, юначе,
не навдигай ми ядове,
малко ли са моите,
и мои, и майкини ми.
Гергефа съм загубила,
що го бях везла три годин,
четвърт го бях пълнила.
Двеста бех игли строшила
и триста бех изушила.
- Хубава, Недо, теничка,
не бери фармак за гергеф.
Гергефа ти е у мене,
деня го нося в пазуха,
я нощя го слагам възглавье.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014