* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Отишла е Гана за водица, (2)
за водица леденица, (2)
не бе вода, не бе чудо,
няма Гана да се върне -
затрила си Гана герданчето.
Насреща й едно момче.
- А, бре, момче малко,
момче, ти ли найде герданчето,
ти ли найде, момко, герданчето?
А момче си Гана тежко кълне: (2)
- Мари, Гано, пуста, Гано,
ако съм ти гердан найдел,
като гердан ще се свия
около твоята бяла шия,
около твоята, Гано, бяла шия!
Затрила си Гана коланчето,
срещнала е друго момче.
- А, бре, момче, малко момче,
ти ли найде коланчето?
А момче си Гана тежко кълне:
- Мари, Гано, пуста, Гано,
ако съм ти колан найдел,
като колан да се свия
около твоята тънка снага,
около твоята, Гано, тънка снага!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014