* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Иване, мори ле, Иване,
Иване, мори, юначе!
Иван си чешма загради,
край чешма цвете засади,
повече бяло-беляно,
по-малко синьо-зелено,
лю кой как мине, замине,
стомна си вода налее,
и цвете да си набере.
Хубава Неда минала,
стомна си вода наляла,
цвете не си е набрала:
- Тенинка Недо, хубава,
стомна си вода ли налея,
мър, от' си цвете не набра?
- Иване, мори, юначе,
как да си цвете набера,
еглъка съм си изгубила,
три годин съм го везала,
триста съм игли строшила.
- Тенинка Недо, хубава,
еглъка ти е у мене,
денем го нося в пазуха,
ноще го слагам възглаве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014