* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Шътала е тънка Неда,
тънка Неда, бяла Неда,
от сараи до бунари,
загуби си алтън гердан,
алтън гердан, кован колан.
Че се върна да ги търси,
че я срещна лудо-младо,
лудо-младо, та глупаво.
Отговаря тънка Неда,
тънка Неда, бяла Неда:
- Ой те тебе, лудо-младо,
лудо-младо, та глупаво,
като идеш от отдолу,
ти ми найде алтън гердан,
алтън гердан, кован колан?
Отговаря лудо-младо:
- Ой те тебе, тънка Недо,
тънка Недо, бяла Лало,
да ти казвам, не вяруваш,
да се кълна, да вяруваш!
Ако бъда ази найдил,
ази найдил твоя гердан -
да се свивам като него
окол твойта бяла шийка;
ако бъда ази найдил,
ази найдил твоя колан -
да се свивам като него,
окол твойто тънко кръстче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014