* * *

Момък иска да хване в гора славей - уловил мома

- Пиле славей, не пей рано,
не буди ми господарьо,
сама съм го преспивало,
сама ще го аз разбудя.
Пело два дни, пело три дни,
два дни, три дни, три недели, (2)
три месеца, три години.
Юнак стои, та го слуша,
а конче му отговаря:
- Леле, славей, малка птичко,
колко ми си малка, птичко, (2)
колко мени гласи даваш,
стига пя ти, стига чете,
че търговче път остави.
Мойте крака дърво ли са,
да са дърво - прогнили би;
мойто сърце камък ли е,
да е камък - пукнал би се;
мойте очи звезди ли са,
да са звезди - зашли биха.
Чорбаджио, аджамио,
я си слезни долу от мен,
та си хвърли гъста мрежа,
та замрежи гъста гора, (2)
гъста гора лилекова,
та ми хвани Черен арап,
че избави Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015