* * *

Момък иска да хване в гора славей - уловил мома

Кое дърво рано цъфти,
рано цъфти, плод не връзва?
Явор дърво рано цъфти,
рано цъфти, плод не връзва.
В дънера му Дунав тече,
а в клоне му роса капе,
на върха му славей пее,
като пее и говори:
- Кой е ерген, да се годи,
кой е годен, да се жени,
че светът се довършува
и светът се променува!
Път минава лудо-младо,
лудо-младо, несгодено,
несгодено, неженено,
па се запря да послуша,
да послуша тоа славей.
Слуша два дни, слуша три дни,
кон не дума, кон продума:
- Мойта глава облак ли е?
Да е облак - разне ще се!
Мойте очи цъкло ли са?
Да са цъкло - чупи ще се!
Мойте крака дървя ли са?
Да са дървя - преби щат се!
Лудо-младо тийом дума,
тийом дума, отговаря:
- Мълчи, конче, да уловим,
да уловим тоя славей -
да ми пее сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015