* * *

Изпитания за избор на войвода (Мома войвода)

Събирала е Гроздена,
Гроздена млада войвода,
щото е била войвода
на седемдесе дружина.
Като ги събра Гроздена,
все си дружина думаха:
- Дек се е чуло, видяло,
мома войвода да бъде
на седемдесе дружина?
А Гроздена им думаше:
- Дружина, верни сговорни,
турете пръстен на бука,
сите се редом редете,
та по три пъти хвърлете,
язе чем еднъж да хвърлнм,
ем че най-после да хвърлим!
Който низ пръстен да сгоди,
тоя че бъде войвода!
И дружина я слушали,
туриха пръстен на бука,
сите се редом редиха,
та по три пъти хвърлиха,
никой не може да сгоди.
Като везела Гроздена,
само е веднъж хвърлила,
и е низ пръстен сгодила.
Па се чудили дружина,
всички си редом думали:
- Дек се е чуло, видело,
мома войвода да бъде
на седемдесе дружина?
Гроздена тогай думаше:
- Дружина, верни сговорни,
я омесете погача,
я че да турим жълтица,
всички я редом делете,
менека дайте най-после!
Кому се падне жълтица,
тоя че бъде войвода!
И дружина я слушали,
та омесиха погача,
она турила жълтица,
все са делали погача,
на Гроздена са най-после.
Никой си нема жълтица,
жълтица да си намери,
па си я найде Гроздена -
она че бъде войвода.
Тогай станаха с Гроздена,
ойдоха гора зелена.
Доде ги води Гроздена,
барем ги благе хранила -
софийски бели погачи,
витошки вакли овнове,
граовски връчви медове,
врачански мазни баници.
Та па ги сведе Гроздена
у това поле широко;
найдоха кула висока.
Тогай Гроздена думаше:
- Дружина, верни сговорни,
удрете кули под въро,
пълна е кула имане!
И дружина я слушаха,
удриха кули под върхо.
Като са кула строшили,
ситни са пари сипнаха.
А Гроздена ги не гледа,
на дружина думаше:
- Дружина, верни сговорни,
удрете кули през среди.
И дружина я слушаха,
удриха кула през среди!
Съсипаха се грошеве.
А Гроздена ги не гледа,
н на дружина думаше:
- Дружина, верни сговорни,
удрете кула до земи!
И дружина я слушаха,
удриха кула при земи.
Сухо се злато сипало,
щото са жълти жълтици.
Тогай Гроздена думаше:
- Дружина, верни сговорни,
ситните пари газете,
да не сбирате грошеве,
нало сбирайте жълтици,
кой колко може да носи -
защо са леки през гора,
през гора да се подноса!
И дружина я слушаха,
ситни са пари газили,
а не сбирали грошеве,
жълти жълтици сбирали,
кой колко може да носи,
па отидоха у гора.
Тогай Гроздена думаше:
- Дружина, верни сговорни,
те ви имане спечалих!
Хайдете са да с'ойдеме,
всекой си дома идете!
И дружина я слушаха,
всички си дома ойдоха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013