* * *

Изпитания за избор на войвода (Мома войвода)

Ходила Грозда, ходила,
ходила млада войвода
до седемдесе години,
до седемдесе и седем,
та е водила дружина
до осемдесе и осем.
Доде ги Грозда поводи,
барем ги харно отхрани -
софийски крехки кокошки,
витошки вакли овнове,
витошка вода студена,
граовски гъсти медове,
крайнински бели погачи.
Грозда си късмет излезна.
Войводство си е предала,
на свойго брата Стояна
и на побратим Йована.
Препе се църно циганче,
оно войвода да бъде.
Грозда им тихо говори:
- Дружина верни, сговорни,
че турим пръстен у бука,
сите се редом редете,
сите на нишан да бият;
кое си пръстен събори,
он че войвода да бъде.
Турили пръстен у бука.
Сите се редом редиха,
сите на нишан да бият;
никой си пръстен не сгоди,
низ бука да го събори.
Кога е Грозда станала,
вдигнала пушка на рамо,
удари пръстен у бука,
та го низ бука събори -
она че бъде войвода.
Войводство си е предала
на свойго брата Стояна
и на побратим Йована.
Препе се църно циганче
оно войвода да бъде.
Грозда им тихо говори:
- Дружина верни, сговорни,
че месим бела погача,
че турим жълта жълтица;
всекиму делба че делим -
кому се падне жълтица,
он че войвода да бъде!
Омеси бела погача
и тури жълта жълтица;
всекиму делба че делила
и ней си дел оставила -
ней се паднала жълтица,
она войвода че бъде.
Войводство си е предала
на свойго брата Стояна
и на побратим Йована,
па си се Грозда ожени.
Мина се до три години,
брата й води дружина.
Задала се е кадъна
и кара кола жълтици,
със нея много сегмене.
Стоян хабер запрати:
- Можеш, ка можеш, Гроздено,
можеш, ка можеш, да дойдеш,
да претечеме кадъна,
да отмъкнеме имане!
Ако те зет ми не пуща,
каменна къща да гради
на осмовръха могила,
железни врати да тура,
с олово да я покрие,
от огън да се не бои,
хайдуци кога му доходят.
Грозда му хабер повърна:
- Не мога, брайно Стояне,
че съм си трудна-дебела.
Кога е било на заран,
рано ранила Гроздена,
постегна коня дория,
та си у гора отиде,
при свойго брата Стояна
и при побратим Йована.
Па излезнаха на друми
да си притечат кадъна.
Сите запрати отдесно,
она е сама отлево.
Па погубиха сегмене
и погубиха кадъна,
та отъмнаха имане.
Всекиму даде метериз,
на брат й Стоян дори два.
Сите станаха метериз
и брат и Стоян да стане,
она му тихо говоре:
- Поседи, брайно, метериз,
дур ми се сърце оздрави,
че младо да не загинеш.
И Стоян я е послушал,
та си поседе метериз,
дур й се сърце оздрави.
Тогай станала метериз,
па си имане делили,
три дни имане делиха.
Дете низ майкя продума:
- Укьо Стояне, Стояне,
и побратиме Йоване,
и мен дел оставете,
и аз съм, укьо, помагал!
Па измешаха имане,
още три дни го делиха,
на дете дел оставиха.
Доби се мъжко детенце,
лично му име туриха,
лично му име - Истатко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013