* * *

Изпитания за избор на войвода (Мома войвода)

Гроздено, влашка войво=,
Гроздено, влашка войводо!
Била Гроздена войвода
на седемдесет дружина,
па ги водила Гроздена
до осем, девет години,
па на дружина говори:
- Дружина верна, сговорна,
слушайте, дума ке думам -
що печалихме до сега,
хайде да го разделиме.
Не могу да съм войвода,
ке идем дома на двори,
ке идем да се оженим,
ке пратим брата Демяна,
да баде млада войвода.
И дружина я слушаха,
що печалия, делия.
Ойде си дома на двори,
пратила брата Демяна,
па ги е водил Демяна
до седем, осем години,
нищо сдобив не сдобия.
Дружина се сговарале
да си погубят Демяна:
- Доде ни беше Гроздена,
що се благо отручахме -
грабчански бели погачи,
солунски вакли овнове,
дупничко вино цървено,
айде да го погубиме!
Дочуло ги е латинче,
па на Демяна говори:
- Демяне, млада войводо,
хабер прати на сестра ти
да дойде, да ни разпущи,
а дружина се сговарат,
младо ке да те погубят.
Послушал го е Демяна,
хабер прати на сестра си:
- Сестро Гроздено, Гроздено,
да дойдеш да ни разпущиш,
дружина се сговараат,
мене младо ке погубят.
Проговорила Гроздена:
- Мале свекърво, свекърво,
хабер ми дойде от макя,
от макя, още от баща -
два ми са брате лежале,
да идем да ги обидем.
Проговорила свекърва:
- Снахо Гроздено, Гроздено,
сос кого, мари, ке идеш?
А Гроздена й говори:
- Мале свекърво, свекърво,
прати ми младо деверче,
през поле да ме преведе,
сама през гори ке идем.
Послушала я свекърва.
Влезнала хладни земници,
отвори шарени ковчег,
облече рухо сейменско.
запаса сабя френгия,
наметна пушка латинка.
Согледала я свекърва:
- Снахо Гроздено, Гроздено,
де седе рухо сейменско,
де седе пушка латинка,
де седе сабя френгия,
ка ги свекърва не виде?
Я Гроздена й говори:
- Мале свекърво, свекърво,
у мои шарени ковчаг,
под мой тънки дарове.
Забрала младо деверче,
та я през поле преведе,
сама през гори отиде,
па викнала, запояла,
низ едно гърло два гласа,
низ едни уста две думи.
Дочули са я дружина,
сите на нога станаа,
сите й ръка цунаа.
Проговорила Гроздена:
- Дружина верна, сговорна,
слушайте, дума ке думам,
ке месим бела погача,
ке турим жълта жълтица,
на сите залък ке ломим,
кому се падне жълтица -
он ке да бъде войвода!
И дружина я слушаха.
Месила бела погача,
турила жълта жълтица,
на сите залък ломила,
ной се паднало жълтица,
она ке бъде войвода.
Проговорила Гроздена:
- Дружина верна, сговорна,
ке турим пръстен у бука,
сите на нишан ке бият,
кой прониже из пръстеньо -
он ке да бъде войвода.
Сите на нишан хвърляа,
никой не може прониже,
еднъж хвърлила Гроздена
и низ пръстено прониза,
она ке бъде войвода.
Проговорила Гроздена:
- Тако ви Бога, дружина,
оздол иде царска войска,
да разгониме войската,
да отамнеме хазната.
Ка приблизила войската,
уплашила се дружина
и сите си избегая,
само Гроздена остана,
разгонила е войската,
отамнала е хазната
и насобрала дружина.
И дружина се собраа
да си разделят хазната -
на сите по дел давала,
а ной три дела вземала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013