* * *

Мома видяла либето си хайдутин

Тодорка дума майци си:
- Я снощи ходих, мале ле,
на студен бистър кладенец
студена вода да налям,
студена - лед поледена.
Таман се току наведах,
коне отгоре стропаха
и я се вдигнах, погледнах.
Де гледам, мале, че идат
тридесте млади юнака
със три зелени байрака.
И мойто любе там беше,
там беше, мале, видях го,
видях го, мале, познах го!
На сиво конче яздеше,
на синьо седло седеше,
с копринен пояс опасан
и с алтънено коланче,
конче му пиле хвъркаше.
И я се, мале, заднечих
зад едно дърво борово,
борово, бор-дафиново,
дано ме, мале, не види,
не види и не познае.
Пък той ме, мале, пак видя,
видя ме, мале, позна ме,
и ми на име повика:
"Тодорко, любе тъжовно,
тъжовно, тъжовниче ле,
затъжи ли се за мене,
както я, любе, за тебе -
като ми агне гергьовско,
гергьовско и великденско,
га го майка му отбие,
отбие, та го остави
лете ми по светог Петра -
та блее дення и нъщкя?!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви.Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015