|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома видяла либето си хайдутин
Рано ми рани Тодорка,
рано ми рани в неделя,
та си главата умила,
ситни си плитки оплела,
че влязла в долна градинка,
та набра цвете всякакво.
Окичи коса рошава,
че взе бели бакръче
и си за вода отиде
на хайдушкото кладенче.
Там си Тодорка завари
седмина млади юнака
със седем бели байрака.
И Стоян, и той там беше.
Тя си на Стоян думаше:
- Ставаш ли каил, Стояне,
Теменуш млада войвода,
Теменуш вода да пие
от мойте бели бакъри;
Теменуш китка да вземе
от мойта коса рошава?
Стоян й нищо не рече,
ми взе пушка на рамо
и наби гора зелена.
Вършило, Бургаско; сватбена - трапезна (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви.Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|