* * *

Мома видяла либето си хайдутин

- Снощи си, майко, замръкнах
на тихи бели Дунава,
изморен, майко, изтощен.
Поседнах, майко, поседнах
и се в Дунава вгледах.
Дунава тихо вървеше,
в него си небе светеше,
със ситни, дребни звездици.
Както съм, майко, поседнал,
тъй съм, майко, задрямал.
Кага се от сън събудих,
зачудих се, майко, замаях.
Към Дунава, като погледнах -
Дунава мътен бучеше,
небето тъмно тъмнееше.
Зачудих се, майко, замаях,
как ще Дунав да мина.
Поседях, майко, погледах
и си нагоре потръгнах.
Тогаз светна и тресна -
в Дунава, майко, съгледах
коне, майко, да газят,
на кон трима човека,
по трима и по четирима.
Зачудих се, майко, замаях -
България ли ще робят,
или ще я, майко, освободят.
Ази се, майко, позакрих,
мене те да не видят.
Тогаз си глас позачух -
българска дума да дума.
Тогаз си, майко, излязох
и при войска отидох,
при войска - верни другари
и се назаде повърнах.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви.Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015