* * *

Мома и славей се надпяват

Похвали се, Дивне ле, малка мома,
снощи вечер на кладенче,
на кладенче, на изворче,
пред момите, пред момците:
- Никой няма като мене,
като мене песнопойка!
Де га зачу сиво славче,
отговаря сиво славче:
- Кой са хвали, сам да дойде,
сам да дойде, сам при мене,
да се хванем ний на баса,
да запеем сутрин рано,
сутрин рано във градинка,
сиво славче над калинка,
малка мома под малинка.
Ако надпей малка мома,
ще му реже дясно крилце,
дясно крилце от раменце,
ако надпей сиво славче,
ще й реже руса коса,
руса коса от косичник!
Хванали са, запяли са,
колко пее сиво славче,
толкоз повеч' глас затваря;
колко пее малка мома,
толкоз повеч' глас отваря.
Че попадна сиво славче
във момини шити поли,
че го хвана малка мома,
да му реже дясно крилце,
дясно крилце от раменце,
отговаря сиво славче:
- Ой те тебе, малка мома,
не ми режи дясно крилце,
дясно крилце от раменце,
ще ти пея сутрин рано,
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане!
Кога дойдат сгодешници,
сгодешници, сгоденици,
сгоденици зам да кажат:
"Блазя, блазя на таз мома,
как научи тази птичка,
да й пее вечер късно,
вечер късно на лягане,
сутрин рано на ставане!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014