* * *

Мома и славей се надпяват

Привлязла е малка мома
в зелена гора лилянова,
в градинчица, под гюлчица
да си шие ситен ръкав,
ситен ръкав, тъй разсипан,
хем си шие, хем си пее.
Де я зачу пъстър славей,
отговаря пъстър славей:
- Ой те тебе, малка моме,
хайде ле, момне ле, да се надпяваме!
Ако ме, момне ле, ти надпееш,
ще ми отрежеш дясното крилце,
дясното крилце с пъстрото перце;
ако те, момне ле, аз надпея,
ще ти взема ситен ръкав,
ситен ръкав, та й разсипан!
Пели два дни, пели три дни,
надпяла го малка мома.
Седнала е малка мома
под бял, червен трендафилчец,
да си шие сипан ръкав.
Хем го шие, хем си пее.
Отде я зачу сив славей
и на мома проговори:
- Ой те тебе, малка моме,
като си пееш и шиеш,
защо не литнеш на високо,
на високо и на широко?
Отговаря малка мома:
- Ой те тебе, сив славей,
аз си нямам крила като тебе,
да си литна на високо,
на високо, на широко.
Отговаря сив славей:
- Ой те тебе, малка моме,
хайде да се надпяваме,
ако ли те аз надпея,
ще ми отрежеш дясното крилце,
ако ли те аз надпея,
ще ти взема сипан ръкав.
Пели ми са малко, ни много,
малко, ни много, дор три нощи,
че го надпяла малка мома,
че му отряза дясното крилце,
да не може то да хвърка,
на високо, нашироко.
Туй наздраве, малка мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014