* * *

Мома и славей се надпяват

Славей пей, бяла Недо,
славей пей във градина
под кичеста люлячина,
на червена трендафила.
Като пей, дури дума,
дури дума, дур казува -
никой му си не отбира,
не отбира, не разбира,
отбрала му й бяла Неда,
отбрала му й, разбрала му й,
тя славею отговаря:
- Ти, славейо, дребно пиле,
га те питам, да ми кажеш,
да ми кажеш, да не лъжеш -
като пееш заран-вечер,
като пееш заран рано,
заран рано, вечер късно,
дали пееш на мория,
дали пееш на скъпия?
Славей Неди отговаря:
- Ой те тебе, бяла Недо,
га ме питаш, да ти кажа,
да ти кажа, да не лъжа.
Като пея заран рано,
заран рано, вечер късно,
нито пея на мория,
нито пея на скъпия,
ами пея, бяла Недо -
айде да се надпяваме!
Ако ли те аз надпея,
ще ти взема ясен гласец.
Неда славей отговаря:
- Ой те тебе, дребно пиле,
ако ли те аз надпея,
крачката ще ти отрежа,
крачката до коленцата,
крилцата ще ти отскубна,
крилцата до ребърцата.
Та се двама надпявали.
Надпяла го й бяла Неда -
крачката ще му отреже,
крачката до коленцата;
крилцата ще му отскубне,
крилцата до ребърцата.
Славей Неди отговаря:
- Ой те тебе, бяла Недо,
не ми режи, бяла Недо,
не ми режи ти крачката,
крачката до коленцата;
не отскубвай ми крилцата,
крилцата до ребърцата,
ще ти измътя рани пилци,
да ти пеят заран рано,
заран рано, вечер късно!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014