* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала ми й Драганка
в тази нова градинка,
седнала под гюл трендафил
и е кършна песен запела.
От де я зачу славея
и тихо на Драганка говори:
- Драганке, мила песнопойчице,
я хайде, мило, да се надпяваме,
ако ме ти да надпееш,
ще ми отрежеш кракцата до колене,
а крилцата до рамене,
ако те азе надпея,
ще ти обреза косата до косичника
и вито гнездо ще извия,
дребни пилци да си изчувам.
Пели са три дни и три нощи,
славей не можа да надпей Драганка,
славей на Драганка говори:
- Драганке, мила какичко,
нещо ще ти се замоля,
крилцата ми да отрежеш до рамената,
а кракцата да ми оставиш,
да се побринвам да се храня.
Драганка на славей говори:
- Славейче, мило какино,
нищичко нема да ти режа,
но да ти само докажа,
че със мен шега не бива!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014