* * *

Мома и славей се надпяват

Седи Яна във градина,
гюл гюлюм, Яно, гюл гюлюм, градо,
във градинка, под калинка,
хем си седи, хем си шие,
хем си шие, хем си пее.
Де я зачу пъстър славей,
че си кацна във градинка,
във градинка, под калинка.
Отговаря пъстър славей:
- Ой те тебе, хубава Яно,
хай да пеем, да се надпеем.
Ако ли ме ти надпееш,
ще ми режиш пъстри крилца,
пъстри крилца от раменца.
Ако ли те аз надпея
ще ти режа руса коса,
руса коса от косище.
Пели два дни, пели три дни,
славей пее, онемява,
Яна пее, глас издига,
Яна пее, надпяла го.
Славей пищи, та се моли:
- Ой те тебе, хубава Яно,
не ми режи пъстри крилца,
пъстри крилца от раменца!
До ще пролет и пре пролет,
ще извия вито гнездо,
ще излюпя пъстри пилци,
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано на пробуда,
вечер късно на приспива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014