* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала ми е Драганка
у чичова си градинка,
под червената калинка,
костен си гергеф шиеше,
като шиеше, пееше.
Славей над нея хвъркаше
и на Драганка думаше:
- Драганке, мома хубава,
я пей, Драганке, да пеем,
'ко ме, Драганке, надпееш -
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата;
ако те ази надпея -
косата ще ти отрежа,
косата до косичника,
вито ще гнездо извия,
дребни ще пилци измътя!
Пели сь, надпявали се,
малко ми, джанъм, ни много,
тъкмо ми три дни, три нощи -
Драганка надпя славея.
Славей Драганки думаше:
- Драганке, песнопойчице,
нещичко ще се помоля,
дано ми мине молбата -
крачката да ми отрежеш,
крачката до коленцата,
крилцата не ми отрязвай,
да хвъркам да си подхвъркам,
че имам дребни пиленца,
пиленца да си очувам!
Драгана славей думаше:
- Славейче, мило птиченце,
не ще ти режа нищичко,
ни крачка до колянцата
ни крилца до ребърцата,
мене ми стига хвалата,
дето ще кажат хората:
"Драганка надпя славея!"...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014