* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала е малка мома,
Гюлгюм Яно, гюлгюм градо,
в градинчица под дюлчица
да си шие сипан ръкав,
хем си шие, хем си пее.
Отде я съзря пъстър славей,
сви се славей, че си кацна,
че си кацна в градинчица,
в градинчица на дюлчица
и на мома проговаря:
- Ой те тебе, малка моме,
хайде да се надпяваме!
Ако ли ме ти надпееш,
ще ми отрежеш дясно крилце,
дясно крилце от рамилце;
ако ли те аз надпея,
ще ти взема сипан ръкав.
Пели два дни, пели три дни,
надпяла го малка мома,
ще му реже дясно крилце,
дясно крилце - до рамилце!
Славей пищи, моли й се:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми режи дясно крилце,
дясно крилце от рамилце,
най ме качи на таванче,
да извия вито гнездо,
ще измътя пъстри пилци
пъстри пилци - славейчета
да ти пеят сутрин рано
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане!
Качила го на таванче,
че си сви вито гнездо,
че си измъти пъстри пилци,
да я будят сутрин рано.
Туй наздраве, малка мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014