* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала е, Дойне ле, Коладе ле,
малка й мома, момне ле, Коладе ле,
в градинчица под ябълка,
да си шие пъстър ръкав.
Хем си шие, хем си пее;
от де я чу славейчето.
Славей пее, проговаря:
- Хайде да се надпяваме,
ако ли те аз надпея,
ще ти взема пъстър ръкав,
ако ли ме ти надпееш,
ще ми режеш дясном крилце,
дясном крилце от раменце!
Пели два дни, пели три дни,
надпяла го малка мома.
Скочи мома, улови го,
ще му реже дясном крилце,
дясном крилце, от раменце.
Славей пищи, проговаря:
- Не ми режи дясном крилце,
дясном крилце от раменце;
направи ми пъстър кафез,
закачи го зад вратата -
да ти пея сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно,
кога дойдат сватовници.
Не са дошли сватовници,
най са дошли добри гости,
добри гости, коледари!
Тебе пеем, малка моме,
момне ле, Коладе ле!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014