* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала ми е Марийка
в тяхната равна градинка,
да шие сукно червено,
на костен гергеф прострено,
шила е Марийка и пяла,
догде го цяло ушила.
Отде я зачу славейче,
славейче дума Марийка:
- Хайде, Марийке, да пеем,
да пеем, да се надпяваме.
Ако ме, Марийке, надпееш
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата!
Ако те, Марийке, надпея,
косата ще ти отрежа,
косата до косичките!
Пели са, надпявали се,
три дни и три нощи,
Марийка славей надпяла,
и на славея продумала:
- Славейче, мило славейче,
аз ти харизвам крилцата,
да си пилците отгледаш,
мене ми остана славата,
дето ще кажат хората:
"Марийка славейче надпяла!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014