* * *

Мома и славей се надпяват

Мома стои у градинчица,
Дойне льо, Добро льо, Коладе ле,
в градинчица под дюлчица,
под дюлчица гергеф шие,
гергеф шие, песен пее.
Отде я зачу пъстър славей,
че отиде при момата,
при момата на коляно.
Отговаря пъстър славей:
- Ой те тебе, малка моме,
хай да пеем, да се надпеем,
ако ли ме ти надпееш -
ще ми увиеш дясното крилце,
ако ли те аз надпея,
ще ти взема мудно шити.
Пели, пели, що са пели,
надпяла го й малка мома,
натисна го да му извива,
да му извива дясното крилце,
славей пищи, хем говори:
- Стой, почакай, малка моме,
не ми извивай дясно крилце,
направи ми пъстър кафез,
че ме сложи у кафеза,
заключи ме на тавана,
на тавана над вратата,
да ти пея сутрин рано,
сутрин рано преди зори,
вечер късно пред вечеря,
кога дойдат женихлари,
че кажат женихлари:
"Барем мома, барем чудо,
че си има пъстър славей -
да й пее сутрин рано,
сутрин рано пред зори,
вечер късно пред вечеря!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014