* * *

Мома и славей се надпяват

Изникнало й дърво топола
край Черно море, край Бяло,
на зелената морава,
до моравата трендафил,
до трендафила нов одър,
на одър седи Драганка,
на костен гергеф шиеше,
за либе учкур шиеше -
пачите крака от сребро,
а пък пуйчите от злато...
На трендафил иде славейче,
славей Драганки думаше:
- Я хайде, Драганке, да пеем,
да пеем, да се надпеем!
Ако ме, Драганке, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата!
Ако те ази надпея,
косата ще ти отрежа,
косата до косичника,
ръцете до раменцата,
крачката до коленцата!
Викна Драганка, та запя
от едно гърло два гласа,
от едни уста две думи...
Пели са, щото са пели,
че си надпяла Драганка.
Славей Драганки думаше:
- Харижи ми, Драганке, живота,
че имам рожби дремнини,
дремнини, още глупави!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014