* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала е мома Каля,
Кайне ле, Кальова, Калинчице,
във градинка до калинка
да си шие сипан ми ръкав.
Де я зачу пъстър ми славей,
отговаря пъстър славей:
- Хайде, Кальо, да се надпеем!
Ако ме, Кальо, ти надпееш,
ще ми отрежеш двете крилца,
двете крилца от раменцата.
Ако те, Кгльо, аз надпея,
ще ти отрежа русата коса,
русата коса от косичняка.
Пели са два дни, пели са три дни.
Колкото пее хубава Каля,
колкото пее, по глас добива.
Колкото пее пъстър славей,
колкото пее, глас изгубва.
Надпяла го мома Каля.
Замоли се пъстър славей:
- Ой те тебе, мома Кальо,
не ми режи двете крилца!
Ще ти излюпя дребни пилци
на тва дърво, дърво калинка,
да ти пеят сутрян рано,
сутрян рано, на ставане,
вечер късно, на лягане.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014