|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и славей се надпяват
Седнала ми е Драганка
край море, край бял Дунава,
на костен гергеф везеше,
като везеше, пееше.
Славей високо хвъркаше
и на Драганка думаша:
- Драганке, песнопойнице,
Драганке, ранобуднице,
я ще те нещо помоля,
ти да ме, Драганке, послушаш!
Хайде, Драганке, да пеем,
да пеем, да се надпеем!
Ако ме, Драганке, надпееш,
да ми отрежеш крилцата,
крилцата до раменцата,
крачката до колянцата;
лико те, Драганке, надпея,
ще ти изкопам очите,
като два студни кладнеца;
ще ти огризам ликото,
като цървена ябълка!
Викнаха двама, запяха
с дванайсте гласове,
с тринайсте езика.
Пели са цели три деня,
Драганка славей надпяла.
Славейче хи се молеше:
- Драганке, песнопойнице,
Драганке, ранобуднице,
ще ти се нещо помоля,
ти да ме, Драганке, послушаш -
да ми оставиш крилцата,
крилцата до раменцата.
крачката до колянцата,
да си отгледам пилците,
че ми са пилци милички!
Драганка си му думаша:
- Иди си сбогом, славейче,
мене ми стига славата,
че съм славейче надпяла!
Руждене (Гюреджик), Драмско - Гърция; хороводна (СбНУ 50/1963,
№ 88 - "Драганка надпява славей").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|