* * *

Мома и славей се надпяват

Седи мома ув градинка,
Дойне ле, Коладе ле,
момне де, Коладе ле,
ув градинка, под калинка
да си сипе сипом ръкав,
сипом сипе, песен пейе.
Отде дойде пъстър павун,
та си кацна на люлинка,
отговаря пъстър павун:
- Ой те тебе, малка моме,
хайде да се надпяваме -
яко ли те аз надпея,
жъ ти режа руса коса,
руса коса от косилняк;
яко ли ме ти надпейеш,
жъ ми режеш пъстри крилца,
пъстри крилца от раменца!
Пели два дня, пели три дня,
надпяла го й малка мома,
натисна го да му реже,
да му реже пъстри крилца,
пъстри крилца от раменца.
Църком църка, писком писка,
отговаря пъстър павун:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми рижи пъстри крилца,
пъстри крилца от раменца,
да отглеждам пъстри пилци,
да ти пеят сутром рано,
да ти пеят, да те будят,
да те будят сутром рано!
Наздраве ти, малка моме,
от Бога ти тва наздраве,
догодина пак със здраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014