* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала ми е Драгана
на гергеф юрган да шие,
шила Драгана и пяла.
Над нея пиле хвъркаше,
над нея пиле бюлбюлче,
той на Драгана думаше:
- Драгано, моме хубава,
Драгано, песнопойко ле,
ха да се облог обложим,
кой кого ще да надпее.
'Ко ме, Драгано, надпееш,
Драгано, ще ми отрежеш
крилцата до ребърцата.
'Ко те, Драгано, надпея,
Драгано, ще ти отрегам
езикът - до стефелецът!
Пяли се, надпявали се,
пяли са два дни и три дни -
Драгана пиле надпяла.
Кя хи се вода запило,
провикнала се Драгана
от връх от Стара пладнина:
- Изгорях, любе, за вода,
като босилек за роса!
Кя си Драгана отиде
на хайдушкото кладенче
студена вода да пие.
Таман се току навела,
овчар отгоре повика:
- Драгано моме, Драгано,
не пий, Драгано, таз вода,
таз вода не е хубава!
Вчера хайдукькье минаха,
ранен войвода носеха,
та му раните миеха,
кървави ризи перяха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014