* * *

Мома и славей се надпяват

Маринка в градинка седи,
на гергеф ръкав шиеше,
как шие, ем хитро пее.
Славей Маринки думаше:
- Маринке, мома хубава,
я хайде песни да пеем
и да се понадпяваме:
ако ти мене надпееш,
крачката ще ми отрежеш,
крачката до коленцата,
крилцата до прегъвките.
Ако аз тебе надпея,
косата ще ти изскубя,
на гнездо ще я навия,
очите ще ти изкълва,
пилците да си нахраня.
Пели са два дни и три дни.
Нито Маринка надпява,
нито пък славяк надпява.
Славяк се дрямка додряма
и Маринка го й надпяла.
Той й се милно молеше:
- Маринке, мома хубава,
не ми отрязвай крачката,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата.
Я ще по света да хвъркам,
на момците ще казовам,
че има мома на света,
славея да си надпее.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014