* * *

Мома и славей се надпяват

Калинка седи в градинка,
насипан ръкав шиеше;
славей Калинки думаше:
- Калинке, мома хубава,
я хайде песни да пеем,
и да се понадпяваме -
ако ти мене надпееш,
крачката ще ми отрежеш,
крачката до коленцата,
крилцата до прегъвките;
ако аз тебе надпея,
косата ще ти изскубя,
на гнездо ще я навия,
очите ще ти изкълва,
пилцата да си нахраня.
Пели са два дни и три дни,
нито Калинка надпява,
нито пък славяк надпява.
Славяк си дрямка додряма
и Калинка го й надпяла.
Той й се милно молеше:
- Калинке, мома хубава,
не ми отрязвай крачката,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата;
я ще по света да хвъркам,
на момците ще казувам,
че има мома на светът,
славея да си надпее!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014