* * *

Мома и славей се надпяват

Драганка седи в градинка,
на костен гергеф шиеше,
шиеше, още пееше.
Славей си ниско летеше
и на Драганка думаше:
- Драганке, моме Драганке,
хубава песнопойчице,
я пей, да се надпяваме.
Ако ме мене надпееш,
крилцата ще ми отрежеш,
крилцата до раменцата.
Ако те, Драганке, надпея,
косата ще ти отрежа,
косата до косичето.
Пели са, надпявали се
цели два дни и три нощи.
Драганка, мома хубава,
тя си славея надпяла.
Славейче й се молеше:
- Прости ми, прости, Драганке,
не ми отрязвай крилцата,
че имам малки пиленца,
кой ще ми ги отгледа.
Като ги, певице, отгледам,
тук при теб ще ги оставя,
винаги да пеят, да те веселят,
а ти да им пригласяш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014