* * *

Мома и славей се надпяват

Похвалила се малка мома,
Дивдо ле, момне ле, Коладе ле,
сутрин, вечер по кладенци,
по кладенци, по извори,
пред момите, пред момците.
- Че аз надпявам сив славейко!
Отде я зачу сив славейко,
кат я зачу, каил не би:
- Коя е тази, дето се хвали?
Сам да дойде, да пееме,
да пеем, да се надпеем,
че ти мене ако надпееш,
да ми вземеш мила сестра,
мила сестра Ангелина,
че аз тебе ако надпея,
ще ти отрежа руса коса,
руса коса от косичника.
Че си отишли у момини,
у момини, у градинка,
малка мома под ябълка,
сив славейко вър ябълка,
вър ябълка, вър шибалка,
че си пели два дни, три дни,
два дни, три днил, три недели,
че надпяла малка мома.
Сив славейко сън заюсна,
как заюсна, тъй си падна,
у момини пъстри поли,
че го улови малка мома.
Как го долови, тъй го закъса,
отговори сив славейко:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми късай дясно крило,
най ме сложи у пазвата си,
у пазвата си, до сърцето,
да ти пея сутрин - вечер,
сутрин - вечер по седянки,
по седянки, по предянки,
да си предеш тънко дари,
да си дариш коледари,
коледари, сурвакари!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014