* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала ми е Марина
във новата си градина,
на гергьеф риза да шие (2)
и нови песни да пее.
Че си й дочул славея.
Славей Марйни думаше:
- Марино, моме хубава,
хай да се, Марино, надпяваме,
да видим кой ще надпее. (2)
Ако ме, Марино, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата, (2)
крачката до коленцата (2)
ако те, Марино, надпея,
косата ще ти отрежа,
косата до тиленцето.
Пели са три дни и три нощи,
Марина славей надпяла.
Славей Марйни думате:
- Марино, моме хубава,
ще ти се мирно помоля
крачката да ми отрежеш, (2)
ала ми крилца остави,
да хвръкна в гори далечни... (2)
Марина славея думаше:
- Иди си, пиле, хвръкни си,
мене ми стига славата, (2)
дето съм славей надпяла,
иди си, пиле, в гнездото.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014