* * *

Мома и славей се надпяват

Седи мома в градинчица,
в градинчица под гюлчица.
Кат си седи, ръкав шие,
ръкав шие, песен пее.
Де я съзря пъстър славей.
Отговаря пъстър славей:
- Ой те тебе, малка й моме,
я хай да се обзаложим,
обзаложим и надпяваме.
Ако ли ме ти надпееш,
ще ми режеш десно крилце,
десно крилце до раменце,
ако ли те аз надпея,
ще ти режа руса коса.
Пяли ми са, надпявали -
надпяла го е малка мома,
ще му реже десно крилце,
десно крилце до раменце.
Молеше се пъстър славей:
- Ой те тебе, малка й моме,
не ми режи десното крилце,
десното крилце до раменце:
в ръкава ти ще летувам,
в пазвата ти ще зимувам,
в косата ти ще си извия,
ще си извия вито гнездо,
ще си снеса пъстри яйца,
ще си изведа дребни пилци -
да ти пищят сутрин рано,
сутрин рано на ставане,
вечер късно на лягане.
И наздраве тебе, моме,
тебе пеем, Бога славим,
да ни дариш добра дара,
добра дара - вито венче!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014