* * *

Мома и славей се надпяват

Похвали се малка мома,
Дивде ле, момне ле, Коладе ле,
сутрин, вечер по кладенци,
по кладенци, по извори,
пред момите, пред момците:
- Аз надпявам сив славичко!
Как я чу сив славичко,
като я чу, каил не беше,
отговаря сив славичко:
- Та коя е тази, дето се хвали?
Сама да дойде, да пеем,
да пеем, да се надпеем.
Че тя мене ако надпее,
да ми отреже дясното крило,
дясното крило от крилцето,
че аз нея ако надпея
ще й отрежа руса коса,
руса коса от косичника.
Че са отишли татък горе,
татък горе във градинка,
в градинка, край ябълка,
малка мома под ябълка,
сив славичко над ябълка,
над ябълка, над шибалка.
Че са пели два дни, три дни,
два-три дни, дор три недели.
Сив славичко сън заюсна,
сън заюсна, че ми падна,
че ми падна в момини,
в момини пъстри поли.
Отговаря малка мома:
- Ей те тебе, сив славичко,
ще ти отрежа дясното крило,
дясното крило от крилцето.
Отговаря сив славичко:
- Ето, те тебе, малка моме,
не ми отрязвай дясното крило,
дясно крило от крилцето,
най ме сложи в пазва си,
да те будя сутрин, вечер,
сутрин, вечер по седенки,
по седенки, по преденки,
да си стягаш тънко дари,
тънко дари за коледари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014