* * *

Мома и славей се надпяват

Похвали се малка мома,
Дивдо льо, момньо льо, Коладе ле:
- Аз надпявах сив славечко!
Отде я зачу сив славечко,
кат' я зачу, та й каза:
- Та коя й таз, дет' се хвали -
само да дойде, да пееме,
да пееме, да се надпееме!
Че тя мене ако надпей,
да ми отреже дясно крилце,
дясно крилце, от раменцето!
Че аз нея 'ко надпея,
да ме сложи у пазвата си -
да я будя сутрин, вечер,
сутрин, вечер по седенки,
по седенки, по преденки!
Че си стана малка мома,
че взема сипан ръкав,
че отиде татък горе,
татък горе, в градинчица,
в градинчица под ябълка.
Сив славечко над ябълка,
малка мома под ябълка,
че са пели два дни, три дни,
два дни, три дни, три недели,
че задряма сив славечко,
че си падна в момини,
в момини пъстри поли,
и на мома той се моли:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми отрязвай дясно крилце,
най ме сложи у пазвата си -
да те будя, сутрин, вечер,
сутрин, вечер по седянки,
по седянки, по предянки!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014