* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала ми е Дамянка
в тяхната горна градинка,
под дърво, под дафиново;
шила Дамянка и пяла,
на клонче славей долетя.
Славей Дамянки придума:
- Дамянке, мома хубава,
айде да се надпяваме.
'ко ме, Дамянке, надпееш,
крилцата ще ми отрежеш,
крилцата до рамената;
'ко те, Дамянке, надпея,
ще ти ръцете отрежа.
Мър, че са пели и пели
цели ми три дни и нощи;
Дамянка славей надпяла,
Славей Дамянки думаше:
- Дамянке, моме Дамянке,
нещичко ще те помоля,
да ме, Дамянке, опростиш,
че аз си имам, Дамянке,
мънинки пилци дечица,
и тий са мене чакали,
три дни ми и три вечери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014