* * *

Мома и славей се надпяват

Славейче Добру думаше:
- Хайде да се надпяваме!
Ако ме тизе надпееш,
пъстри ми перки орежеш;
ако те ази надпея,
бялото лице жа взема.
Отвзели да се надпяват,
пяли са два дни и три дни,
нето се Добра надпява,
нето се славей остая.
Юсна славейче, заюсна,
че е паднало, паднало,
в Добрини скути шарени.
Добра си всегна в пояса,
извади ножче нещерче,
пъстри му перки отряза.
Славейче Добра думаше:
- Защо ми перки отряза,
дарба щех да ти подаря -
едно ми ясно славейче,
ранинко да ти попява,
ранинко да те събудя,
ранинко напреж петлите,
да рече, Добро, твой свекър:
"Та наша мала снашица,
дали е славей хранила?"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014