* * *

Мома и славей се надпяват

Седи мома в градинчица,
Дойне ле, Коладе ле, момне ле Коладе ле,
хем си седи, хем си шие,
хем си шие, сипан ръкав,
хем си шие, хем си пее.
Де я зачу пъстър славей,
де я зачу, изпроводи,
изпроводи калесничка,
калесничка, злат бъкличка,
да калеса хубава Дойна:
- Мари, Дойно, хубава Дойно,
хай да се двама обзаложим,
обзаложим, надпяваме.
Ако ли те аз надпея,
ще ти взема сипан ръкав,
ако ли ме ти надпееш,
ще ми режеш десно крилце,
десно крилце от раменце!
Пяли са два дни, пели са три дни,
надпяла е хубава Дойна.
Пискум пищи пъстър славей,
пискум пищи, жално моли:
- Мари, Дойно, хубава Дойно,
не ми режи десно крилце,
десно крилце от раменце,
че си имам дребни пилци.
То ти стига тая фала,
да се хвалиш пред момите,
по момите, по момците,
че надпяваш пъстър славей!
Наздраве ти, малка моме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014