* * *

Мома и славей се надпяват

Рано ми рани Гинка в градинка.
Щом в градинка стигнала,
любима си песен запяла.
От де я славей дочул
и при Ганка отива,
и на Ганка продума:
- Хайде, Ганке, да се надпяваме,
но преди да се напяваме,
да се обзаложим,
ако те, Ганке, надпея,
ръцете ти ще отрежа,
ако ли пък ти ме надпееш,
крилата ми да отрежеш.
Викнали двамата да се надпяват,
пели двамата, що са пели,
пели са от ден до пладне
и славей жално се провиква:
- Не мога вече, Ганке, да пея
и голяма молба, Ганке, ще те моля -
да ми, Ганке, простиш,
да не ми режеш крилата,
че имам малки дечица
и няма кой да ги храни!
Ганка с гордост отговаря:
- Не ща да ти режа крилата, славейче,
на мен ми стига хвалбата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014