* * *

Мома и славей се надпяват

Похвали се малка мома
сутрин рано по кладенци,
вечер късно по седенки,
че е пяла, подпявала,
че надпяла ясен славей.
Отде я зачу ясен славей:
- Ой те тебе, малка моме,
ти ли си се похвалила,
сутрин рано по кладенци,
вечер късно по седенки,
че пяла, надпявала,
че надпяла ясен славей?
Хайде, моме, да пееме,
да пееме, да се варяме,
ако ли те аз надпея,
ще ти взема бяло лице,
бяло лице лебедово,
черни очи черешови.
Ако ли ме ти надпееш,
отрежи ми дясно крилце,
дясно крилце, пъстро перце.
Туй похаи малка мома,
че подрани сутрин рано,
умила се, оплела се,
че си влезе в градина,
в градина, под калина.
Пеели са, варяли се,
тъкмо три дни и три нощи.
Ясен славей сам се озна,
че си падна в момини,
в момини тънки скути,
тънки скути, копринени.
Скочи мома, улови го,
да му режи дясно крилце,
дясно крилце, пъстро перце.
Пищи славей, та се моли:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми режи дясно крилце,
дясно крилце, пъстро перце,
дарим ще те добра дара,
добра дара, един славей,
да ти пее сутрин рано,
сутрин рано преди слънце,
вечер късно преди лягане.
Туй похаи малка мома,
че си пусна ясен славей,
да си хвърчи, да се пърчи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014