* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала е, Дойне ле, Коладе ле,
малка мома, Добро дьо, Коладе ле,
в градинчица, под дюлчица,
да си шие сипан ръкав,
сипан ръкав и разсипан,
хем го шие, хем си пее.
Че я зачу пъстър славей,
че си кацна в градинчица,
в градинчица, на дюлчица,
на дюлчица, на едно клонче.
Отговаря пъстър славей:
- Ой те тебе, малка моме,
хай да пеем, надпяваме!
Ако ли ме ти надпееш,
ще ми отрежеш дясно крилце,
ако ли та аз надпея,
ще ти отвзема сипан ръкав,
сипан ръкав, язмалия!
Пели два дни, пели три дни,
надпяла го малка мома.
Замоли се пъстър славей:
- Ой те тебе, малка моме,
не ми режи дясно крилце,
дясно крилце от раменце,
аз ще дойда ранна пролет,
ще си извия вито гнездно,
ще си излюпя славейчета,
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано, кога ставаш,
вечер късно, кога лягаш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014