* * *

Мома и славей се надпяват

Седнала е мома Каля,
Кайни ле, Кальо мо, калинчице,
във градинка под ябълка,
разпънала й костен гергьов
да си шие ситен ръкав,
хем ший Каля, хем си пее.
Над ней хвърчи пъстър славей,
славей Каля проговаря:
- Ой те тебе, мома Кальо,
хади да се надпяваме,
хади да се обзаложим -
ако ме, Кальо, ти надпееш,
ще ми отрежеш тънките крачка,
тънките крачка от коленцата
и дясното крилце от рамото;
ако те, Кальо, аз надпея,
ще ти отрежа русата коса,
ще си направя вито гнездо,
да измътя пъстри пилци!
Двама се обзаложили,
пели два дни, пели три дни -
не е надпял пъстрия славей,
най надпяла мома Каля.
Че улови пъстрия славей,
да му реже тънките крачка
и дясното крилце от раменцето.
Славей й се жално моли:
- Ой те тебе, мома Кальо,
не ми режи тънките крачка
и дясното крилце от раменцето:
аз ще дойда на вашта къща,
на къщата, под стряхата,
там ще свия вито гнездо,
ще измътя пъстри пилци
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано на ставани,
вечер късно на лягане!
И кога дойдат добри гости,
добри гости, сватовници,
че ще рекат добрите гости:
"Барем мома, барем чудо,
как научи тез гадинки
да й пеят тъй хубаво,
сутрин рано на ставани,
вечер късно на лягане!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014